MindLocker

Ставане късно – някъде около обяд. Планове за деня – никакви. Мозъчна дейност – нулева. Така заповча “перфектният” ден.

От пет години си мечтая за нещо такова. Всред хаоса от задачи, учебници и хора които искат нещо винаги съм си мислел, че това ще е перфектният ден, но досега не ми беше оставало време или желание, или просто денят беше прекаленно хубав за да го пропилея.

Е, НЕ. Беше просто скучно.

Приключих с ученето (…още преди седмица,за постоянно – м…да, завърших!!!), приключих със задачите (…вероятно за тази седмица…), приключих с хората (…поне за днес…). Реших да намеря моя перфектен ден. А и времето спомогна. Лято, облачно, студено, не вали, но е някак сиво. Въобще едно такова – никаво. И то не знаеше какво е. Като че вселенският администратор беше натиснал бутона пауза и беше забравил да го пусне.

Никакъв компютър, никаква телевизия, никаква комуникация – пълен релакс. Даже направих опит да чета книга. Знаете, една от онези, които винаги си казвате, че ще прочетете някой ден когато ви остане време. Е, на мен ми се случи – остана ми време. А и домашните чудодейно си намериха занимание извън къщи за целия ден. Идеално!

Очевидно трябва да внимавам какво си пожелавам, че току виж се сбъднало. От ритъма, към който вероятно съм привикнал ли, или просто от депресарското време навън, но нещо просто не се получи както го бях замислил преди толкова време. На место в перфектния спокоен ден само със себе си и всичко онова, което винаги съм искал да правя се озовах насаме в стаята пълна с мисли – А сега на къде? Какво пропуснах? Как да действам? и други подобни щуротии. От четенето и спомен не остана. Думите летяха механично пред очите ми а мислите все повече ми натежаваха.

Знаете, един от онези моменти, които винаги дебнат зад ъгъла и ви се изпречват точно когато решите, че най-после сте си свършили работата, постигнали сте нещо, отдали сте се на заслужена почивка.

След още няколко опита реших, че не си заслужава. Нямам нужда от перфектен ден. Особено ако е толкова “перфектен”. Далеч по забавно и приятно излезе обичайното всекидневие. Май ще се придържам към него докато измисля начин да го разнообразя. Каква е поуката ли? Май ще стоя по далече от “перфектните” моменти за сега.

В крайна сметка поне писах в блога. Отдавна не ми се беше случвало. Все нямам компютър под ръка когато имам муза или пък тя бяга когато седна пред монитора. Дано и това се промени.