Всяко нещо с времето си и всяко време с нещото си.
23 март, 2009
Отдавна си мисля, че днешно време няма как да мина без блог. Дълго обаче отлагах и отказвах да се напъна малко и да стана и “азе” “блогър”. Не за друго, ами просто не се сещам какво толакова важно имам аз да кажа, че да окупирам ценното ви внимание.
Ето обаче, че и на мен ми дойде времето. Явно когато си решил да правиш нещо, но все си намираш оправдания то така или иначе ти се случва.
Тук май му е времето и да благодаря на този, който “случи” събитието. Дълбоки БЛОГодарности на Тихомил Кулев.
Тишо, благодаря, че ме “покри” докато се скатавах от самия мен.
Като за първи пост, това е …
Яко, много ми харесва темата! Два съвета по един и същи повод:
1. “незадруго” са три думи
2. добра идея е да прочиташ какво си написал преди да постваш
Айде честито и да видим какво ще сътвориш
Благодаря, В., очевидно имам нужда от отговорен редактор, приемам съвета.